Ревю: Мира Караджова
Reworks Festival се проведе за 11-ти път в Солун от 18 до 20 септември и ние бяхме там, за да споделим с вас нашите приключения. Ако трябва да опишем с думи преживяването Reworks Festival 2015, то това е една смесица от музика, танци, коктейли, разходки по брега, шамари, недоспиване, преяждане, препиване и много скъпи моменти, споделени с най-близките. Нека ти споделим една малка част от това!
И тази година програмата на фестивала беше силна както винаги, особено втората вечер, когато работеха абсолютно всички зали и разнообразието от стилове и артисти беше огромно.
Фестивалът се провежда в Mylos Complex, който се намира в ндустриалната зона на Солун. Локацията прави самото изживяване малко по-ъндърграунд, защото стигането до комплекса пеша си е едно малко приключение. Мястото е наистина готино и разцъкано – има открити и закрити сцени и достатъчно тоалетни навсякъде, което е супер важно. За съжаление се оказва, че комплексът е леко тесен за всички желаещи да чуят на живо първокласните артисти, които Reworks канят. И така хората си стават доста близки в препълнените и запотени зали, но това също има своя чар.
Петък вечер само най-голямата от общо 12-те сцени на Mylos Complex беше отворена. Това придаде едно друго усещане на цялата вечер, която трудно може да се нарече фестивална, а по-скоро клубна. Имайки предвид, че билетите за петък бяха свършили една седмица по-рано, не е трудно да си представите, че в един момент Warehouse сцената се пукаше по шевовете и температурата беше подобна на градусите в сауна. И все пак си заслужаваше да изтърпим всичкото бутане и потене, защото музиката беше наистина невероятна. А и вайбът беше супер позитивен и заразен. А пък и гърците са готини хора и знаят как да се забавляват, макар че по афинитет към говоренето по време на партита могат да се мерят единствено с испанците и французите.
Вечерта за нас започна рано-рано – още преди полунощ с Cleveland. В началото на сета му музиката не беше такава, че да ти се дотанцува, но пък беше интересна за слушане. С развитието на вечерта обаче, той вдигна темпото и нещата станаха доста по-денс. След него застъпи Sailor & I, който подготви публиката за дългоочаквания лайв на Tale of Us. За съжаление Matteo Milleri беше болен и не можа да пуска заедно с Carmine Conte, но въпреки това Carmine направи уникален лайв, който дълго ще се помни. Черешката на тортата в изпълнението на италианеца беше размазващият трак на Jamie XX – Gosh (Tale of Us remix), който е неизменна част от сетовете на дуото в последните месеци. За пореден път затвърдихме мнението си, че Tale of Us имат свой собствен стил, който много хора може би не харесват и критикуват като твърде бавен или твърде прогресив, че дори и транс. Най-важното за тандема обаче е, че те винаги са на ниво и колкото повече ги слушаш -толкова повече ти харесват. Нямам търпение до следващата ни среща!
Коронната втора вечер на фестивала беше помрачена от отсъствието на Art Department, който беше един от хедлайнерите на фестивала. Разочарованието на феновете беше огромно. Не е много ясно, защо Jonny White отмени гига си, но неговият заместник Steve Bug се справи доста добре с нелеката задача да замести едно толкова сериозно име в програмата. С или без Art Department животът си върви, а партито продължава. Безспорно кралят на вечерта в събота беше легендарният Daniel Miller, който отново направи умопомрачителен сет. Искам да ви споделя, че имах удуволствието да се запозная с него и освен, че е легенда в електронната музика, той е и доста готин и непринуден човек. Maher Daniel достойно представи лейбъла на Art Department – No.19 Music с доста приятен хаус сет, който накара цялата Air сцена да затанцува. Колкото и огромно да беше желанието ни да чуем Pan-Pot и Ellen Allien, изобщо не можахме да се доберем до Warehouse сцената, защото през цялата вечер имаше постоянна опашка от поне 50 души пред вратата и за съжаление дългото чакане не доведе до никакъв резултат. Все пак успяхме да се насладим на Roman Flügel, който винаги предлага един доста по-авангарден техно саунд и този път не направи изключение. Една от големите изненади на вечерта, че и на целия фестивал, беше гръцкия DJ Seиka, който сцепи Lab сцената и се оказа неочаквано добрият край на съботната вечер. Чувала съм, че гръцките DJ-и на Reworks са не по-лоши от вносните, обаче честно казано не очаквах толкова внушително представяне. Сянката ни разказа играта с безцеремонно техно от 5 до 6 сутринта и въпреки че другите зали в същия момент предлагаха каймака на електронната музика към днешна дата, на Lab сцената буквално нямаше къде да се обърнеш от танцуващи хора. Ако бяхте там, нищо чудно и вие да бяхте избрали именно тази зала, защото първичното техно на Seиka е наистина хипнотизиращо.
Заключителната трета вечер на фестивала се проведе на покрива на the Met Hotel, който за съжаление е с ограничен капацитет от около 200 души. Поради тази причина, ако искате да се доберете до там, трябва доста рано да си вземете билети и да отидете супер рано. Тези партита всяка година предлагат специален гост, като този път това беше Dubfire. Ние не успяхме да се класираме за заключителното парти, но пък за сметка на това останахме с невероятни спомени за цялото солунско приключение и нямаме търпение да се върнем отново на гръцка земя!
